Софийска област е най-голямата на територията на страната, а община Ихтиман е на сравнително близко разстояние. В нейните предели в посока запад е разположено село Бузяковци, което се характеризира с предимно планински район. Това е по-същественото за него в географско отношение, така че жителите му няма как да се оплачат от липсата на красиви природни гледки. На територията на страната населеното място официално съществува от времето на османското робство – годината на основаване е 1737-ма. Преди няколко години жителите отбелязаха 270 години от създаването на родното си място, като на празника присъстват представители от най-старите селски родове. Подобни родови събирания са характерни и за други населени места – името на селото поне по разказваните легенди и предания се дължи на живелите тук трима братя. Пано, Бузо и Джамо били техните имена, а всяко едно от имената впоследствие става причина така да се кръстят отделните махали. Но дали тази легенда е вярна, остава голяма загадка.
Бузяковци всъщност е създадено от хора със същата фамилия, която остава непроменена за период от поне сто години. През 1364-та година жителите от тези места бягат, правейки опит да се спасят от набезите на турските поробители по времето, когато те навлизат на територията на Балканския п-ов. Махалата с име на селото е създадена от въпросните бягащи хора, които опитват да намерят подслон във Филипопол. Това е всъщност името на днешния град Пловдив. Битката при Чамурлия пък бележи създаването на селището, но няма данни за точността на датата – възможно е да е няколко години преди или няколко след битката. През 1385-та година под османска власт пада и крепостта Средец, което е нов повратен момент в историята на селото. Единствените места без осезаемо турско присъствие за цяла София остават планините, така че на този етап са единствените възможни за живеене. 945 метра е средната стойност на надморската височина, като за такива места тези показатели са напълно в нормата. Що се отнася до броя на населението, към 15-ти септември тази година то е едва девет души. Това прави мястото силно обезлюдено и без потенциал за развитие на икономическите и други отрасли.
Параклисът на Бузяковци е мястото, където всяка година на шести май подобаващо се отбелязва денят на светеца Георги. На Гергьовден празнуват още родните армия и полиция, а местните хора не са единствените присъстващи на празника. Голяма част от посетителите са роднини или близки или направо туристи от други краища на страната. Също така се отдава голяма почит на друг важен роден празник, чието значение за историята е огромно. Става въпрос за 22-ри септември, тогава отбелязваме Денят на независимостта. Това е едно от населените места, където миналото ревниво пази своите традиции и корени. За разхождащите се по улиците туристи няма да са рядко явление къщите със строеж, типичен за първите години на двадесети век. Балканът е мястото, където много мъже дават живота си за България по време на Балканските войни и другите конфликти, в които страната участва. По този начин се отдава почит на тези, които не успяват да доживеят по-добри и свободни дни в своето отечество.
